Да видиш планината без очи – как незрящият Виктор покори маратона „Витоша 100“
Една история за непоколебима храброст и непримиримост. За това по какъв начин един млад мъж се издигна над своята слепота, с цел да реализира нещо неизмеримо. В идващите няколко минути ще ви срещнем с незрящия атлет Виктор Асенов. Той се изправи против предизвикателния планински супермаратон " Витоша 100 " и се трансформира в същински пример за силата на човешкия дух. Останете с нас, за да видите вдъхновяващата история на този забележителен спортист, който покори върховете на маратона и въодушеви всички нас с непоколебимата си воля.
Виктор е на 28 години. Пред него има единствено светлина и мрачевина.
Роден е незрящ. Това обаче не го стопира. Да обича, да чака и да се впуска в провокации. Кара ски, влиза в пещери и изкачва върхове. Прави всичко това с лекост.
Приключенията в планината го омагьосват от дете.
„ Аз съм израснал в планината наоколо до бент. Студена. Даже трасето минава около моята вила. На, да кажем, 500 метра от нея. Но там всяка година като съм бил съм виждал колоездачите и бегачите “, споделя Виктор.
Започва да се състезава относително скоро. Въпреки провокациите, знае, че нищо не може да го спре.
„ Аз упражнявах от съревнование на съревнование. Отидох първо в Несебър, маратона. Там ми беше доста постепенно бягането. Много зле. След това започнах доста да задобрявам. И пробягах своите 5 километра в южния парк за под 24 минути, което е доста добре. Планинските пътища доста ме радват “, споделя още той.
Преди седмица Виктор съумява да премине планинският ултрамаратон “Витоша 100 ”. 100-километрова права през тиня и камъни, изкачвания и спускания. С двама правилни другари.
Хващаме се с колегата подмишница. Когато трасето е необятно, само че стръмно - примерно, тази пътека тук е ок за тичане един до различен човек, тъй като ти дава повече резистентност, в случай че има камъни. Другият миг е, когато трасето е изкопано, има доста изкопи, тогава употребяваме щеки. И третият вид, когато е необятно, асфалт, носим колан. С него се тича най-често в парковете.
Виктор Асенов, незрящ спортист
Преминаването на тежкия терен не минава без произшествия. Най-трудната част, е когато си наранява костта над глезена.
„ И там към този момент нещата доста увяхнаха. Беше надолу, аха дали ще се откажем? На пункт белите брези пристигна дамата на Кофето. Тя ни оказа помощ. Стратегията ни беше да приключим “, споделя спортистът.
Това и вършат. Виктор чупи стандарти и надминава всички упования.
Виктор, като незрящ, споделих не, не, не. Това момче тук ще го мъчим, ще се чудя къде е по трасето. Не знам къде ще го събираме в тъмното. И истината е, че тогава стартирах малко мъчно с него. Даже се скарахме, той си потегли, тъй като не си хареса пейсъра, един мъж, който непринудено потегли с него единствено и единствено Виктор да може да тръгне по трасето. Но Виктор не беше удовлетворен, тъй като той беше доста муден.
Теодора Пенчева, уредник на “Витоша 100 ”
Любовта на Виктор към природата му дава късмет да види планината по собствен метод. Така, както само любопитното схващане може да го нарисува.
В.А.: Освен, че те могат да се видят, както човек може да ги види обикновено, да се обърне и да каже - гледай каква панорама се е ширнала. Аз чувствам пред мен простора. Аз от доста години вървя по планините. От ужасно доста години. + 1231 И като се качиш на мястото от горната страна усещаш по какъв начин имаш отвес, бездна и това ти дава великолепие за планината. Това е нещо, което би трябвало да го цениш. Хората отиват, любуват се на гледките, само че не усещат планината с другите си сетива. Със своето цяло тяло. И като бягаш можеш да усетиш тази планина, да я почустваш.
Ю.С.: Кое осезание ти е най-силно, когато си в планината?
В.А.:Всичките. Аз би трябвало да чувам с ушите си и да чувствам миризмите, които са към мене. Въобще всичките ми осезания, за крайници, за всичко. А в този миг с изключение на, че чувам пейсъра, който ми споделя - ляво, камъни, дърво, корени. Той дава цялата противоположна връзка.
Виктор знае доста добре какво го заобикаля. Знае доста добре какво има пред него. Наистина усеща, усеща и вижда. Наистина вижда доста добре заобикалящата го среда. Благодаря ти, Викторе, че ми даде шанса да се сприятеля дотам с теб и да го схвана това нещо. И да схвана, че незрящ човек не значи в действителност незрящ, а в неговия случай значи доста, доста зрящ.
Теодора Пенчева, уредник на “Витоша 100 ”
Най-голямата поддръжка в живота и в планината е брачната половинка му Калина. Заедно са към този момент 12 години. Тяхната обич надвишава границите на зрението. Въпреки че в никакъв случай не са се виждали за Виктор и Калина същинската обич не познава очи, а единствено езика на сърцето.
„ Запознахме се още 2012 година. Тя беше на 14, аз на 16. Аз учех в обикновено квартално учебно заведение, тя също, само че в другия завършек на София. Имахме общ учител, който ни срещна. Размени ни контактите. И по този начин се запознахме. Станахме на подбив гаджета “, спомня си Виктор.
Нищо не може да спре Виктор и брачната половинка му. Заедно са изкачили няколко хилядници по целия свят. Но най-голямата им болежка е това, че не могат да имат деца.
- 2017 година разбрахме, че няма по какъв начин да имаме деца по натурален метод. Пробвахме ин витро процедурите и в България, и в Турция 2021-а пробвахме… - Продължавате ли с опитите? - Не. Оказа се, че няма смисъл, тъй като имаме генетични болести. Подадохме документи за осиновяване, чакаме, само че уви в България по този начин като виждам, може би ще стана стар до момента в който ми дадат дете за осиновяване. Нямам си на концепция, системата е доста тромава.. Не мога да си обясня аджеба какво се случва, дали някой го мързи да си свърши работата, нашите критерии са съвсем нулеви. И то във всички области, мен няма да ме спре да отида до другия завършек на България. - Кой е най-голямата ти поддръжка за теб? Съпругата ти ли е? - С нея се поддържаме за всевъзможни неща. Ние Правим с нея какво ли не. Пред нас идващото нещо, което сме си сложили като цел, стига да намерим финансиране спонсорство, тъй като това е много огромна хапка, е един 7-хилядник в Южна Америка. Акон Кагуа.
Виктор Асенов, незрящ спортист
Сега задачата на Виктор е да помогне на други хора в неравностойно състояние и да възпламени пламъка им към спорта и природата.
Ю.С.: Ти имаш толкоз доста завършения. Според теб какъв образец е, какво влияние можеш да оставиш за други спортисти като теб?
В.А.: В България за жалост няма. Аз се надявам да има, аз се надявам да им предам това, което съм научил. Защото не е единствено бягането. Ние с жена ми сме научили доста неща, разкрили сме по какъв начин да се случват нещата.
Вдъхновяващо е в действителност, тъй като доста хора, като чуят незрящ човек, той не може да си откри работа, множеството хора си споделят - той не може нищо. Той не може да излезе по улицата, тъй като ще се спъне в първата дупка. Докато не е по този начин. Той кара ски, той върви в планината, не, той не върви в планината, той тича в планината.
Теодора Пенчева, уредник на “Витоша 100 ”
Животът на незрящите в България не е елементарен, добавя Виктор, доста постоянно хората са предубедени, на моменти даже груби.
„ Това, че човек има някакъв проблем, какъвто и да било той, доста хора се концентрират към този проблем и край, света е завършил. Но не е по този начин, света на Виктор е доста прелестен, доста прекрасен и просто би трябвало да го живеем този живот по доста добър метод “, уверена е Теодора Пенчева.
В момента Виктор не може да си откри работа. Случвало му се е като отиде на изявление да го отпратят още първоначално единствено тъй като не вижда, споделя ни незрящото момче. Но до момента в който някои са черногледи, Виктор няма да спре да вижда единствено и само положителното в хората.
„ Нещата се случват по някакъв техен си метод. Смятам, че в един миг това ще стане, ще се случи, уповавам се да бъдат хората по-позитивни, хората в действителност да одобряват хората с увреждания, само че то е в двете посоки. Хората с увреждания би трябвало да се опитат да се вкарат в това общество “, безапелационен е Виктор Асенов.
За Euronews Bulgaria Юлиян Стоянов.
Виктор е на 28 години. Пред него има единствено светлина и мрачевина.
Роден е незрящ. Това обаче не го стопира. Да обича, да чака и да се впуска в провокации. Кара ски, влиза в пещери и изкачва върхове. Прави всичко това с лекост.
Приключенията в планината го омагьосват от дете.
„ Аз съм израснал в планината наоколо до бент. Студена. Даже трасето минава около моята вила. На, да кажем, 500 метра от нея. Но там всяка година като съм бил съм виждал колоездачите и бегачите “, споделя Виктор.
Започва да се състезава относително скоро. Въпреки провокациите, знае, че нищо не може да го спре.
„ Аз упражнявах от съревнование на съревнование. Отидох първо в Несебър, маратона. Там ми беше доста постепенно бягането. Много зле. След това започнах доста да задобрявам. И пробягах своите 5 километра в южния парк за под 24 минути, което е доста добре. Планинските пътища доста ме радват “, споделя още той.
Преди седмица Виктор съумява да премине планинският ултрамаратон “Витоша 100 ”. 100-километрова права през тиня и камъни, изкачвания и спускания. С двама правилни другари.
Хващаме се с колегата подмишница. Когато трасето е необятно, само че стръмно - примерно, тази пътека тук е ок за тичане един до различен човек, тъй като ти дава повече резистентност, в случай че има камъни. Другият миг е, когато трасето е изкопано, има доста изкопи, тогава употребяваме щеки. И третият вид, когато е необятно, асфалт, носим колан. С него се тича най-често в парковете.
Виктор Асенов, незрящ спортист
Преминаването на тежкия терен не минава без произшествия. Най-трудната част, е когато си наранява костта над глезена.
„ И там към този момент нещата доста увяхнаха. Беше надолу, аха дали ще се откажем? На пункт белите брези пристигна дамата на Кофето. Тя ни оказа помощ. Стратегията ни беше да приключим “, споделя спортистът.
Това и вършат. Виктор чупи стандарти и надминава всички упования.
Виктор, като незрящ, споделих не, не, не. Това момче тук ще го мъчим, ще се чудя къде е по трасето. Не знам къде ще го събираме в тъмното. И истината е, че тогава стартирах малко мъчно с него. Даже се скарахме, той си потегли, тъй като не си хареса пейсъра, един мъж, който непринудено потегли с него единствено и единствено Виктор да може да тръгне по трасето. Но Виктор не беше удовлетворен, тъй като той беше доста муден.
Теодора Пенчева, уредник на “Витоша 100 ”
Любовта на Виктор към природата му дава късмет да види планината по собствен метод. Така, както само любопитното схващане може да го нарисува.
В.А.: Освен, че те могат да се видят, както човек може да ги види обикновено, да се обърне и да каже - гледай каква панорама се е ширнала. Аз чувствам пред мен простора. Аз от доста години вървя по планините. От ужасно доста години. + 1231 И като се качиш на мястото от горната страна усещаш по какъв начин имаш отвес, бездна и това ти дава великолепие за планината. Това е нещо, което би трябвало да го цениш. Хората отиват, любуват се на гледките, само че не усещат планината с другите си сетива. Със своето цяло тяло. И като бягаш можеш да усетиш тази планина, да я почустваш.
Ю.С.: Кое осезание ти е най-силно, когато си в планината?
В.А.:Всичките. Аз би трябвало да чувам с ушите си и да чувствам миризмите, които са към мене. Въобще всичките ми осезания, за крайници, за всичко. А в този миг с изключение на, че чувам пейсъра, който ми споделя - ляво, камъни, дърво, корени. Той дава цялата противоположна връзка.
Виктор знае доста добре какво го заобикаля. Знае доста добре какво има пред него. Наистина усеща, усеща и вижда. Наистина вижда доста добре заобикалящата го среда. Благодаря ти, Викторе, че ми даде шанса да се сприятеля дотам с теб и да го схвана това нещо. И да схвана, че незрящ човек не значи в действителност незрящ, а в неговия случай значи доста, доста зрящ.
Теодора Пенчева, уредник на “Витоша 100 ”
Най-голямата поддръжка в живота и в планината е брачната половинка му Калина. Заедно са към този момент 12 години. Тяхната обич надвишава границите на зрението. Въпреки че в никакъв случай не са се виждали за Виктор и Калина същинската обич не познава очи, а единствено езика на сърцето.
„ Запознахме се още 2012 година. Тя беше на 14, аз на 16. Аз учех в обикновено квартално учебно заведение, тя също, само че в другия завършек на София. Имахме общ учител, който ни срещна. Размени ни контактите. И по този начин се запознахме. Станахме на подбив гаджета “, спомня си Виктор.
Нищо не може да спре Виктор и брачната половинка му. Заедно са изкачили няколко хилядници по целия свят. Но най-голямата им болежка е това, че не могат да имат деца.
- 2017 година разбрахме, че няма по какъв начин да имаме деца по натурален метод. Пробвахме ин витро процедурите и в България, и в Турция 2021-а пробвахме… - Продължавате ли с опитите? - Не. Оказа се, че няма смисъл, тъй като имаме генетични болести. Подадохме документи за осиновяване, чакаме, само че уви в България по този начин като виждам, може би ще стана стар до момента в който ми дадат дете за осиновяване. Нямам си на концепция, системата е доста тромава.. Не мога да си обясня аджеба какво се случва, дали някой го мързи да си свърши работата, нашите критерии са съвсем нулеви. И то във всички области, мен няма да ме спре да отида до другия завършек на България. - Кой е най-голямата ти поддръжка за теб? Съпругата ти ли е? - С нея се поддържаме за всевъзможни неща. Ние Правим с нея какво ли не. Пред нас идващото нещо, което сме си сложили като цел, стига да намерим финансиране спонсорство, тъй като това е много огромна хапка, е един 7-хилядник в Южна Америка. Акон Кагуа.
Виктор Асенов, незрящ спортист
Сега задачата на Виктор е да помогне на други хора в неравностойно състояние и да възпламени пламъка им към спорта и природата.
Ю.С.: Ти имаш толкоз доста завършения. Според теб какъв образец е, какво влияние можеш да оставиш за други спортисти като теб?
В.А.: В България за жалост няма. Аз се надявам да има, аз се надявам да им предам това, което съм научил. Защото не е единствено бягането. Ние с жена ми сме научили доста неща, разкрили сме по какъв начин да се случват нещата.
Вдъхновяващо е в действителност, тъй като доста хора, като чуят незрящ човек, той не може да си откри работа, множеството хора си споделят - той не може нищо. Той не може да излезе по улицата, тъй като ще се спъне в първата дупка. Докато не е по този начин. Той кара ски, той върви в планината, не, той не върви в планината, той тича в планината.
Теодора Пенчева, уредник на “Витоша 100 ”
Животът на незрящите в България не е елементарен, добавя Виктор, доста постоянно хората са предубедени, на моменти даже груби.
„ Това, че човек има някакъв проблем, какъвто и да било той, доста хора се концентрират към този проблем и край, света е завършил. Но не е по този начин, света на Виктор е доста прелестен, доста прекрасен и просто би трябвало да го живеем този живот по доста добър метод “, уверена е Теодора Пенчева.
В момента Виктор не може да си откри работа. Случвало му се е като отиде на изявление да го отпратят още първоначално единствено тъй като не вижда, споделя ни незрящото момче. Но до момента в който някои са черногледи, Виктор няма да спре да вижда единствено и само положителното в хората.
„ Нещата се случват по някакъв техен си метод. Смятам, че в един миг това ще стане, ще се случи, уповавам се да бъдат хората по-позитивни, хората в действителност да одобряват хората с увреждания, само че то е в двете посоки. Хората с увреждания би трябвало да се опитат да се вкарат в това общество “, безапелационен е Виктор Асенов.
За Euronews Bulgaria Юлиян Стоянов.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ